труфѝло, мн. труфилà, ср. Разг. Предмет, който служи за украшение на човек — гривна, пръстен, огърлица, дантела и под.; накит. По канапето и креслата бяха намятани други премени и труфила. Вазов. Лъщят брилянти и труфила. Вазов.