тру̀фя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. (нгр.). Гиздя. крася, китя, контя някого. А и майка ѝ обичаше да кити и труфи своята жадена дъщеря. Влайков. труфя се възвр. и страд. Всеки ден тя започна да се облича и труфи, ту с едни ту с други дрехи. Йовков.
|