тръбà ж. 1. Кух предмет с цилиндрична форма, през който минава вода, дим, жица и пр. Ще трябва да изнесе тръбите на печките и да им изчисти саждите. Влайков. Валеше дъжд, из водосточната тръба се стичаше потъмняла вода. А. Гуляшки. Водопроводна тръба. || Кух метален прът, употребяван в строителството и индустрията. 2. Муз. Духов меден инструмент с висока и силна звучност, който се използва за сигнали. Бързо прекосваха конници, високо проечаваше пронизващата мелодия на тръбите. Йовков. Покойници, вий в други полк минахте / Не ще да чуйте веч тръба, ни вожд. Вазов. □ Дихателна тръба — трахея. Евстахиева тръба (анат.) — канал, който свързва вътрешната част на ухото (средното ухо) с гърлото у човека. Йерихонска тръба (разг.) — много силен глас (по името на древния град Йерихон, чиито стени, според библейското предание, били разрушени от евреите със силни звукове от тръби).
|