тръбàч м. Войник, който дава сигнали с тръба; сигналист. Тръбачът извиваше игривата мелодия на сигнала „тревога“. П. Вежинов. Засвири заря. Най-напред поде пискливата тръба на кавалерийския полк, а след нея засече полутъпи звуци тръбачът от пехотинските казарми. Ст. Чилингиров. || Обр. На поколение предишно син, / тръбач на чистите му идеали, / аз дигам гордо лоб / пред дните нови. Вазов.
|