тръ̀гвам си, -аш си, несв.; тръ̀гна си, -еш си, мин. св. -ах си, св., непрех. Отправям се към къщи или за там, откъдето съм дошъл; отивам си. И той си тръгна към къщи, висок, снажен, а косите му се белееха, както се белееше снегът по Балкана. Йовков. || Напускам мястото, където се намирам; отивам си. Когато допиха пръстеното гърне, и двамата станаха, развързаха кесиите си, платиха и си тръгнаха. А. Каралийчев.
|