трън, тръ̀нът, тръ̀на, мн. тръ̀нове, тръ̀ни и тръ̀не, тръ̀на (сл. ч.), м. 1. мн. трънове. Заострен, бодлив израстък по стъблата или листата на някои растения; бодил, шип. В крака ѝ беше се забил трън. Ем. Станев. Трън се промъкна през дупчицата на старата му подметка, бодна стъпалото. Д. Немиров. 2. мн. тръни и тръне. Нисък бодлив храст; драка. Той не сети кога отби биволите от царския път и хвана тесния междуселски друм, обрасъл отсам-оттатък с тръни и глогини. П. Ю. Тодоров. 3. мн. тръни и тръне. Едро тревисто растение с бодли. Зимата пее свойта зла песен, || вихрове гонят тръне в полето. Ботев. Тръгна към селото като пребита. Престилката ѝ закачи сух трън, повлече го и го настъпи с босите си крака. К. Петканов. 4. мн. тръни и тръне. Растение трънка. □ Вършея тръне някому на главата (разг.) — измъчвам някого с натяквания и караници. Магарешки трън (бодил) — наименование на няколко вида бодливи растения от родовете Carduus, Onopardon. От трън та на глог (погов.) — от лошо на по-лошо. Седя (стоя) като на тръне (разг.) — намирам се в неудобно положение, неспокоен съм. Трън съм в очите на някого (разг.) — пречка съм някому, ненавиждан съм от някого.
|