трънàк, мн. -ци, м. Събир. 1. Много тръни на едно място. Огнянов се прехвърли през трънака на оградата и се намери на задната улица. Вазов. Крайпътните трънаци се превиват от вятъра. К. Константинов. 2. Място, обрасло с тръни. Дядо му събираше из трънаците шума и съчки за огън. Елин Пелин.
|