тръ̀нка ж. 1. Трънлив храст от рода на сливите с дребен синкаво-черен, стипчив на вкус плод. Ргunus spinosa. Още отвън селото оставихме шосето и хванахме пряка пътека през прекрасна дъбова гора, примесена с шубраки от трънки, от румени малини и лещаци със зрели плодове. Вазов. Той го постла на чистия синор, близо до малката трънка, цяла отрупана с бели като сняг цветове. Йовков. 2. Плодът на този храст. И едни очи ме гледат, черни като трънки. Йовков.
|