трънлѝв, -а, -о, прил. 1. По който има тръни, бодили; бодлив. Слогът беше висок, обрасъл с трънливи храсти и буренак. Кр. Григоров. 2. Който е направен от тръни. Рекичката се губеше зад някакво бостанче, оградено с чер трънлив плет. Ем. Станев. Трънлив венец. 3. Прен. Изпълнен с трудности, мъчнотии.
|