тръ̀пен, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Поет. 1. Който има тръпки, обхванат от тръпки. Евгени, тръпен от близостта на Росинка, слушаше сладкия ромон на нейния глас. Дим. Ангелов. 2. Прен. Тревожен, безпокоен. Що ли момък тръпен чака, / често-често вън поглежда? Яворов. Гражев стоеше тръпен и неспокоен. Той гледаше пред себе си и се мъчеше да се покаже равнодушен. Ив. Мартинов.
|