тръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. Имам, усещам тръпки. Ние тръпнехме от студ. Вазов. 2. За ръце, крака — изтръпвам, вдървявам се. Китките на ръцете ѝ тръпнеха, пръстите ѝ отмаляваха като вдървени, а тя пишеше, пишеше. Г. Райчев. 3. Прен. Леко се поклащам, трептя, треперя. Навлязохме в един път през ниви и ливади. Житата бяха вече пуснали високи стъбла и млади класове леко тръпнеха над тях. Елин Пелин. 4. Прен. Изпитвам силно вълнение, тревога, страх и пр. Той беше определил вече тоя ден, очакваше го, тръпнеше пред близкото щастие. Йовков. Баба Ерина за всичко се досещаше и тръпнеше пред мисълта, че ще доживее да види синовете си разделени. К. Петканов. || Обр. Във тях (в песните) душата ми изля се цяла / във тях живей, звънти и тръпне тя. Вазов.
|