тръ̀скам, -аш, несв., прех. 1. Клатя силно и отсечено; разтърсвам. Нервно размахваше ръце и тръскаше глава. Дим. Ангелов. Дядо Иван пъргаво тръскаше назад-напред тежкия дърмон, под който като злато течеше житото. Йовков. 2. Изтърсвам нещо, за да го почистя. Гино, как си дошла в таз тъмница? — каза Тодор, като тръскаше калпака си. Йовков. Тръскам черги. 3. Подхвърлям нещо леко нагоре; друсам. Нали никога не си яздил магаре. Качи му се, то носи леко и не тръска. Елин Пелин. Колата тръска много. тръскам се страд.
|