тръ̀шкам, -аш, несв., прех. 1. Хвърлям нещо със сила, за да падне тежко, да се събори на земята. || Събарям, повалям. Жътварите не оставяха нито един клас в стърнището, всичко прибираха Янаки се беше развъртял като хала и тръшкаше сноп след сноп. А. Каралийчев. 2. Затварям със сила, с удар. Децата тръшкат вратата. тръшкам се страд.
|