тря̀бва несв., безл. 1. Нужно е, потребно е, изисква се. Да дойда ли да ви взема пак? — Не, не трябва. Вазов. Аз закъснях. Трябва да си ходя. Йовков. И Стойко! И той! — скръцна Юрталана. — Защо му е трябвало да ѝ казва. Г. Караславов. На воденица да идеш, ред трябва да вардиш. Погов. || Налага се, задължително е. Но свещеният обичай трябва да се изпълни. Вазов. Но избор нямаше, трябваше да се покори на съдбата си. Вазов. И трябва да се бориш неуморно, / и трябва да си страшно упорит. Вапцаров. || Полага се, изисква се. Натупах го както трябва. П. Р. Славейков. Облечен съм както трябва. Нахраних се както трябва. 2. Определено е, следва. Напразно търси да намери масата, дето трябваше да го чака девойката. Вазов. 3. Възможно е, вероятно е, може би, навярно. Но вие трябва да сте българин, като говорите така добре български. Вазов. Кой, мислиш ти, дядо Йордане, е посегнал? — Кой? Знам ли кой? Трябва Божан да е. Елин Пелин. Бях малък тогава, трябва да съм бил шест или седемгодишен. Йовков. □ Както (колкото) трябва — както (колкото) е прилично, достатъчно, нужно, редно.
|