тря̀скам, -аш, несв., прех. 1. Блъскам, удрям нещо със сила, при което се чува трясък. Стрина Севета, макар и да ставаше още в тъмно, не тряскаше вратата, както други път. Кр. Григоров. 2. Произвеждам силен шум, трясък. Тряскат железни колелета и влазят тежки лени топове. Вазов. тряскам се страд.
|