тря̀сък, мн. -ци, м. Силен, остър и отсечен шум, който се получава при силно удряне, при взрив и пр. Той заби с трясък секирата в дървената врата. Дим. Талев. Топовният, пушечен и картечен огън се сливат в адски трясък. Л. Стоянов.