|
ту̀йто междум. 1. За израз на изненада, учудване. Туйто! — разсмя се Теохаров. — И инак не може да бъде, все същият си ти. Йовков. Туйто! — старият плесна с ръце. — Колко сте бързи това младите, брей! А. Гуляшки. Чие момче си ти? — На Симеона ли? Туйто-о! Че аз него го познавам като мене си, бе. Кр. Велков. 2. За израз на неодобрение, възмущение. Туйто, оставили сте си гостите сами и тука с часове се разправяте. Ст. Костов. Туйто, останахме си вънка! Че на какво прилича това! Ст. Загорчинов. 3. Като частица. За усилване, подчертаване. И ако умирам, кой ще ми помогне? Кой? Ще си умра и туйто! Елин Пелин. Ела де, ела — настояваше Иван. — Не е голяма работа, ще ни покажеш пътя и туйто. Йовков.
|