|
тук нареч. 1. На мястото, където се намира лицето, което говори. Противоп. там. Аз искам, сестро, тук да загина! Ботев. Конете са много уморени, но ще ги пресилим да ни изкарат от тук. Вазов. Тук, в тоя прекрасен кът, съм научил нашия хубав език. Елин Пелин. 2. В случая, в този случай. Тук под „хапове“ трябва да разбираме куршуми. Вазов. Късо го режи. Тук много мислене не иска. Елин Пелин. 3. Като междум. При проверка на присъстващи — ето ме, на лице съм. Иван Стоянов Иванов! — Тук! Елин Пелин.
|