|
ту̀кашен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е от тук, от това място, от този край. Я, ти говориш по нашенски — учудено рече Монката. — Как да не говоря, когато съм тукашен. А. Каралийчев. Той не бе тукашен. Всички го познаваха, но никой не знаеше откъде беше дошел. Елин Пелин. || Който се намира в този край. По пътя откъм града се задава пътник — пеш, нещо тъй необикновено за тукашните места, където се пътува винаги с каруца. Йовков. Жената беше от тукашните села. 2. Който става, който се проявява тук, на това място. Поне да се отървеш от тукашните интриги. Вазов. Тукашни обичаи.
|