|
ту̀мбест, -а, -о, прил. Разг. 1. Който е с голям, издут корем. Мъжът ѝ, широк, тумбест, възстаричък човек с пълни увиснали бузи, вървеше разкрачено и важно. Елин Пелин. 2. Който е издут в долната си част. Отсипа от една тумбеста стъклена делва по цяла лъжица мед в чинийките. О. Василев. Тумбесто шише.
|