|
ту̀пам, -аш, несв., прех. 1. Удрям нещо меко (дрехи, завивки), за да отстраня праха; пухам. Изнесоха вече на двора юргани, дюшеци, пътеки и покривки и ги тупаха, тръснаха. Чудомир. 2. Удрям, бия тъпан. Един тупа тъпана, друг събира парсата. Погов. 3. Удрям крака в земята под такта на музика, при силен студ и пр. Извиваха се — момък до мома — около свирача и ту тресяха млади снаги, ту пък лудо тупаха нозе. А. Страшимиров. Тупайте с крака да се стоплите. 4. Разг. Бия, наказвам с бой. Вземи тая пръчица, ти имаш здрави ръце, и тупай, тупай, тупай, додето не остане ни един кокал здрав. Вазов. Може и да го тупат довечера, ама не пада човекът, смее си се. Г. Караславов. || Удрям леко някого с ръка за израз на приятелско чувство, одобрение и под. Той се смее и ме тупа по рамото: — Ти да си здрава, мале. А. Каралийчев. След това отиде при коня и почна да го успокоява, като го тупаше и галеше по шията. Дим. Димов. 5. непрех. Издавам тъп звук при падане. Капките тупаха тъжно и правеха вадички по мокрия пясък. Елин Пелин. Тук-там върху изсъхналата трева тупаха зрели ябълки. К. Константинов. 6. непрех. За сърце — бия, пулсирам. А сърцето тупа, тупа, та ще се пукне! Вазов. А аз ще либе прегърна / с кървава ръка през рамо, / да чуй то сърце юнашко, / как тупа сърце, играе. Ботев. тупам се страд.
|