туптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. туптя̀л, -а, -о, мн. туптèли, несв., непрех. 1. За сърце, кръвоносни съдове — свивам се и се разпускам за изтласкване на кръвта: бия, пулсирам. || Обр. Те жив са отклик на духа народен, / а той не мре, и дор сърца туптят / от скръб и радост в наший край свободен, / и мойте песни все ще се четат. Вазов.
|