|
тупурдѝя ж. (тур.). Разг. 1. Голям шум, врява, глъчка, неразбория. Голяма сватба бяха вдигнали. Що тупурдия беше, що вино се изпи! 2. Шум, тропот от много стъпки. И скоро конската тупурдия изчезнала и оставила и града, и манастира. Каравелов. □ Заешка тупурдия (разг., ирон.) — напразна тревога, напразен шум.
|