|
ту̀рвам, -аш, несв.; ту̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич мин. страд. ту̀рнат, св., прех. Остар. Турям веднъж или няколко пъти по веднъж. Защитникът ѝ адвокат, с окачени на черна връвчица очила, които ту турваше на носа си, ту сваляше, поиска думата. Вазов. Веднъж срещнах пак Калина в гората. На главата си беше турнала венец от букова шума. Елин Пелин. турвам се, турна се страд.
|