|
ту̀рски, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до турчин и до Турция. Турско село. Турска дума. Турски войски. 2. Като същ. м. турски — турски език. Хаджи Генчо знае още влашки, малко руски, малко турски. Каравелов. □ Седя по турски — седя с прегънати в колената и кръстосани отдолу крака. Турска леска — дива леска. Согylis colurna. Турски босилек — вид дребен босилек.
|