ту̀рча, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Насила накарвам, принуждавам някого да приеме мюсюлманската религия; потурчвам. турча се страд.
турчà, -та, мн. Събир. Пренебр. Турци. Скоро ще видят турчата дявол по пладне. Ст. Дичев.