ту̀фа ж. (гр.). 1. Снопче, китка от издънки или стъбла, израсли от едно коренище. Птицата стоеше всред най-гъстата тръстика, на една малка туфа. Ем. Станев. 2. Отделна група дървета, израсли на гъсто едно до друго.