|
ту̀хла ж. (тур.) Къс от омесена и опечена глина във форма на плоска четириъгълна призма, който се употребява за строеж. Петрункината къща не беше висока, но беше масивна, иззидана с тухли и хоросан. Кр. Григоров. Новата църква беше за чудо и за приказ. С розов бигорлив камък беше градена и с препечени тухли. Дим. Талев. Огнеупорна тухла.
|