|
ту̀чен1, -а, -о, прил. Който е направен от туч. Тучен звънец. Тучена печка.
ту̀чен2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Плодороден. Тучна земя. 2. За зеленина, трева — буен, сочен. Тучна трева. || За ливада, пасище — покрит с буйна, сочна трева. Обширни пасбища, влажни и тучни, остават встрани от пътя. К. Константинов.
|