тъгà ж. Чувство на жал по нещо непостигнато или загубено; мъка, печал, скръб. Очите, дълбоко хлътнали в орбитите си, изразяваха безнадеждна тъга. Вазов. Грей чуждо слънце в тоя чужда край; / устата жад, тъга душата трови. П. П. Славейков. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата, тъга засени добродушните селяшки лица. Елин Пелин.
|