тъгу̀вам, -аш, несв., непрех. Обхванат съм от тъга; тъжа, жаля. Побутна го, а миг преди това се досети, че той беше мъртъв. Тя скочи. Предстоеше ѝ най-важна работа. Нямаше време да плаче и да тъгува сега. Дим. Талев.