тъжà, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. 1. Изпитвам тъга; тъгувам, жаля. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах ази хайдутин. Ботев. От своята килия той виждал майка си и своята невяста как по цял ден тъжат и плачат за него. Влайков. Защо е кахърна толкова, болна ли е или тъжи за бащин дом? К. Петканов. 2. Диал. В траур съм след смъртта на някого; жалея.
|