тъ̀жен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който изпитва тъга, който е обхванат от тъга. Снаха му Иваница възпира колата, тъжна, съкрушена, и сълзи едри бликат от очите ѝ. Елин Пелин. 2. Който изразява тъга или е изпълнен с тъга. Жътва е сега. Пейте, робини, / тез тъжни песни! Ботев. Тъжното лице на Боне се разведри малко. Елин Пелин. 3. Който предизвиква, навява скръб, тъга. Но често тъжни мисли падаха като куршум на сърцето му. Вазов. Пред мене възкръсваше далечен спомен и тъжен, и хубав. Йовков. Тъжна новина.
|