тъжòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Поет. Тъжен. Вървя в тъма, умислен и тъжовен, / в усамотенье страшно се усещам. Вазов. Гледаше ме утрин, вечер Иво там от бели двори / и тъжовна аз го слушах той да пее и говори. П. П. Славейков.