|
тъй нареч. Така. Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит, / със поглед умислен, в бъдещето впит. Вазов. Как тъй! Вие сте от село, моля ви се, а да не обичате тиква! Елин Пелин. □ Тъй вярно! (воен.) — да! (при отговор на началник или по-висш чин). Офицерът вдигна глава от книжката. — Значи идваш при нас като доброволец? — попита той — Тъй вярно, господин капитан. П. Вежинов. Тъй като — сложен съюз за причина и основание; защото, понеже. Неочаквано бяха решили, че повече няма смисъл да отиват напред, тъй като и без това полкът беше опрял до брега на реката. Ив. Мартинов. Тъй че — сложен заключителен съюз; така че.
|