|
тъ̀кмо нареч. 1. В определен момент, в определено време. Тъкмо когато искаше да отвори пътната врата, той чу някакво странно пъшкане. Елин Пелин. Той влезе в селото тъкмо по обед. Йовков. || Веднага щом, току-що. Тя тъкмо свари да превърже пръста си и една кола с хубави сиви коне спря пред хана. Йовков. Той тъкмо излезе, и дойдоха да го търсят. 2. На определено място; точно. Огнянов забележи, че той се спря тъкмо там, отдето почваше пътеката. Вазов. Малка бляскава звездица светеше през клонете на дъба тъкмо над него. Ст. Загорчинов. Седна тъкмо срещу прозореца. 3. При числителни — точно. Водил бе Чавдар дружина тъкмо до двайсет години. Ботев. Тъкмо преди двайсет години Дебрянски беше прекарал в това село една година. Вазов. 4. Именно, главно. Той го посрещна така просто и твърдо. Но тъкмо това го уплаши. Г. Караславов. Чичо Митуш обичаше жълтото куче тъкмо за неговия особен нрав. Йовков.
|