тълкувàтел, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което тълкува, разгадава или разяснява нещо. С особена страст се вслушаха всички в дочути или четени някъде предсказания на прочути тълкуватели. Разправяха за някакъв стар турчин, който предсказал разгрома на турската империя. М. Кремен. Като вдъхновен певец на природата и вещ тълкувател на най-дълбоките човешки настроения, Мицкевич е заслужил обичта на всички, които са се запознали с творенията му. П. П. Славейков. Тълкувател на закона.
|