|
тълпà ж. 1. Много хора, група хора, гъсто събрани някъде на открито. По площада и по Станционния булевард шумеше пъстра тълпа, излязла на вечерна разходка. Дим. Ангелов. На улиците се събираха тълпи граждани и се питаха за новини. Вазов. Към обед пътищата от близките села към града се задръстиха от тълпи селяни и селянки, облечени празнично, с бъклици и градински цветя в ръце. Дим. Ангелов. Хората вървяха на тълпи. Любопитна тълпа. 2. Пренебр. Безлично множество от хора; маса. Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична. Вапцаров.
|