тъмà ж. Поет. Тъмнина. Вечерни сенки несетно / в сянка една се сляха; / приказка тъмна липите / тъмно в тъмата шепнат. П. П. Славейков. Измежду полските треви / блестеше, в нощните тъми, / една светулка лъчезарна. Михайловски. Лъчата всепобедна / на знанията твои — в тъмата непрогледна / там нека възсияй. Яворов.
|