тъмнѝца ж. 1. Диал. Затвор1 (в 1 знач.). Във влажни тъмници, пълни с мрак, вони, / гниеха два брата, в окова два роба, / кат два живи трупа, хвърлени в два гроба. Вазов. Дано болест те налегне, / болест, дъще, живеница, / и Дойчин да не убегне / от верига, от тъмница. Ботев. Хвърлиха го в тъмница. Лежи в тъмница. 2. Диал. Мрак, тъмнина. Що си закъсняла толкоз? Не те ли е страх, я каква е тъмница нощя е. Йовков. В тая тъмница кой да е ще сбърка. Елин Пелин.
|