тъ̀на, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. Потъвам в нещо меко, водно. Залутал се бях в пущинак пригръмнял / и нямах надежда за връщане. / Краката ми тънеха в лепкава кал, / небето тежеше намръщено. Хр. Радевски. 2. Покрит съм обилно с нещо. Зимно време улиците тънеха в кал. Дим. Талев. Тънем в пот, разкъсаните ризи се лепят по тялото. М. Вълев. Мебелите тънат в прах. Всичко тъне в мръсотия. || Обр. Те пият, а тънат сърцата им в рани, / и пеят, тъй както през сълзи се пей. Яворов. 3. Намирам се всред нещо, което е в голямо количество или ме обгръща от всички страни. Мусала продължаваше да тъне в облаци. Вазов. Погледнах още веднъж живописното селце. То тънеше в зеленина от овошки и големи орехи. Елин Пелин. Цялото село тънеше в черен мрак. Йовков. 4. Прен. Напълно съм погълнат от някакво настроение, чувство, намирам се в някакво състояние. Майка ѝ тънеше в блаженство и в погледа ѝ светеше национална гордост и самодоволство. Ал Константинов. Часове познах упойни, / тънех в блянове чудесни. Вазов. Тъна в невежество. Тъна в разврат. 5. Прен. Намирам се, живея при много лоши или при много добри условия. Тъна в мизерия. Тъна в разкош.
|