тънèя, -èеш, мин. св. тъня̀х, прич. мин. св. деят. тъня̀л, -а, -о, мн. тънèли, несв., непрех. Ставам постепенно по-тънък; изтънявам. Откакто заболя, вратът му започна да тънее.