тъ̀нко. Нареч. от тънък. Нацупи устна и засвири като славейче, тънко, кръшно, продължително. Елин Пелин. Сред белината на снега, който тънко покриваше кората на Дунава, черната ивица се простираше и тъмнееше. Вазов. Чул съм те, Като, и разбрал съм те, / че тънко предеш и бито тъчеш. Нар. пес. Режа хляба тънко.
|