тънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. тънтя̀л, -а, -о, мн. тънтèли, несв., непрех. Кънтя, тътна. Ясно се чува как пръхтят конете и как глухо тънти каменният валяк по хармана. Йовков.