Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
т та тв те ти тк тл тм то тп тр ту тц тщ тъ тю тя	тъга тъговен тъговит тъгувам тъгуване тъдява тъдявашен тъжа тъжа се тъжачка тъжба тъждествен тъждество тъжек тъжен тъжене тъжител тъжителка тъжно тъжовен тъжовно тъжовност тъй тъка тъкан тъкане тъкач тъкачен тъкачески тъкачество тъкачка тъкачница тъкмеж тъкмене тъкмо тъкмя тълкование тълковен тълкувам тълкуване тълкувател тълкувателка тълкувач тълмач тълмя тълпа тълпя се тъма тъмен тъмнеене тъмнене тъмнея тъмнея се тъмнило тъмнина тъмница тъмничар тъмничен тъмно тъмно- тъмножълт тъмнозелен тъмнокафяв тъмнокестеняв тъмнокож тъмнокос тъмнолик тъмноок тъмносин тъмнота тъмнотия тъмночервен тъмня тъна тънене тънея тънко тънковлакнест тънкокор тънкокрак тънкокръст тънкорунен тънкост тънкостенен тънкулест тънкуляв тънтеж тънтене тънтя тънък тъп тъпак тъпам тъпан тъпанар тъпанарски тъпанче тъпачка тъпашки тъпея тъпкало тъпкане тъпканица тъпо тъпоглав тъпост тъпота тъпоумен тъпоумие тъпоъгълен тъпча търбух търбуша търбушене търг търгам търгане търгаш търгашески търгашество търговец търговия търговка търговски търговско- търгувам търгуване тържен тържествен тържествено тържественост тържество тържествувам тържествуване тържище търкало търкалям търкалям се търкаляне търкаляст търкам търкане търколя търколя се търкулвам търкулване търкулна търло търмък търнест търнов търнокоп търня търпеж търпелив търпеливо търпеливост търпене търпение търпим търпимост търпя търса търсач търсачка търсене търсиопашка търсище търся търтвам търтвам се търтване търтей търтейски търтя търтя се търча търчане търчешката търчешком тършувам тършуване тъст тътен тътна тътнеж тътнене тътразене тътразя тътрене тътрузене тътрузя тътря тътря се тъща	тъ̀нък, -нка, -нко, мн. -нки, прил. 1. Който има малък напречен разрез. Противоп. дебел. Блатото лъщеше като сребърно и тук-таме по него лежеха тънки корици лед. Елин Пелин. Върбите весело се зеленееха и тънките им вейки падаха надолу като разплетени коси. Йовков. Дето е тънко, там се къса. Погов. Тънки устни. Тънка прежда. Тънък плат. Тънки стени. \|\| За човек или животно — слаб, строен. Тя беше тънка, кръшна, с бледно лице и едва заруменели бузи. Д. Немиров. Конете бяха измокрени от дъжда и изглеждаха по-тънки и по-стройни. Йовков. У Недина слънце грее. / То не било ясно слънце, / най ми била сама Неда / с тънка снага самодивска. Нар. пес. Тънка като топола. 2. За звук, глас — с висок регистър. Между крехките гласове, що се донасят из улицата, Колчо ясно долавя един познат глас, тънък и звънлив. Влайков. Раздаде се едно тънко подсвиркване. Вазов. 3. Рядко. Прен. За сетиво (обикн. слух, обоняние) — силно развит, остър. Тънкият ѝ слух отдавна бе доловил нашите стъпки. Ем. Станев. Тънко обоняние. 4. За миризма, аромат — не много силен; лек. Из въздуха се носеше тънко, едва доловимо благоухание на розмарин. Дим. Димов. Тънката миризма на напечената земя, на зелените ниви го упои. Елин Пелин. 5. Прен. Който е свързан с най-малките подробности на нещо; точен. Тънка разлика. Тънка сметка. 6. Прен. Който се отличава с проницателност и умение да схваща същността на нещата. Необикновено тънкият му ум, ловкост и медена реч му спечелиха влияние и привърженици. Вазов. Тук има младежи с естествени художнически заложби, с тънък усет за хармоничното и симетричното. Г. Караславов. Тънък ценител на изкуството. Тънък наблюдател. Тънък дипломат. 7. Прен. Който се отличава с изящество, финес в изработката; изкусен, изящен. С тънка резба украсили / престол, и врати, и прозорци. Ем. п. Димитров. Ти ми дари най-скъпите накити, които е виждала жена — тънки изделия от слонова кост. Н. Райнов. \|\| За който трябва умение, изкуство. Той засяваше нивите, защото сеенето с ръка беше мъчна и тънка работа. Йовков. Моят занаят е тънък, в него има голямо изкуство. Тънка дипломация. 8. Прен. Който не изразява нещо направо, а само остроумно го загатва, засяга. Тънко загатване. Тънка ирония. Тънък хумор. □ Тънък вятър — резлив, остър вятър. Полъхва / пронизващ и тънък ветрец откъм Странджа. Ем. п. Димитров.

Речник