Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
тъга
тъговен
тъговит
тъгувам
тъгуване
тъдява
тъдявашен
тъжа
тъжа се
тъжачка
тъжба
тъждествен
тъждество
тъжек
тъжен
тъжене
тъжител
тъжителка
тъжно
тъжовен
тъжовно
тъжовност
тъй
тъка
тъкан
тъкане
тъкач
тъкачен
тъкачески
тъкачество
тъкачка
тъкачница
тъкмеж
тъкмене
тъкмо
тъкмя
тълкование
тълковен
тълкувам
тълкуване
тълкувател
тълкувателка
тълкувач
тълмач
тълмя
тълпа
тълпя се
тъма
тъмен
тъмнеене
тъмнене
тъмнея
тъмнея се
тъмнило
тъмнина
тъмница
тъмничар
тъмничен
тъмно
тъмно-
тъмножълт
тъмнозелен
тъмнокафяв
тъмнокестеняв
тъмнокож
тъмнокос
тъмнолик
тъмноок
тъмносин
тъмнота
тъмнотия
тъмночервен
тъмня
тъна
тънене
тънея
тънко
тънковлакнест
тънкокор
тънкокрак
тънкокръст
тънкорунен
тънкост
тънкостенен
тънкулест
тънкуляв
тънтеж
тънтене
тънтя
тънък
тъп
тъпак
тъпам
тъпан
тъпанар
тъпанарски
тъпанче
тъпачка
тъпашки
тъпея
тъпкало
тъпкане
тъпканица
тъпо
тъпоглав
тъпост
тъпота
тъпоумен
тъпоумие
тъпоъгълен
тъпча
търбух
търбуша
търбушене
търг
търгам
търгане
търгаш
търгашески
търгашество
търговец
търговия
търговка
търговски
търговско-
търгувам
търгуване
тържен
тържествен
тържествено
тържественост
тържество
тържествувам
тържествуване
тържище
търкало
търкалям
търкалям се
търкаляне
търкаляст
търкам
търкане
търколя
търколя се
търкулвам
търкулване
търкулна
търло
търмък
търнест
търнов
търнокоп
търня
търпеж
търпелив
търпеливо
търпеливост
търпене
търпение
търпим
търпимост
търпя
търса
търсач
търсачка
търсене
търсиопашка
търсище
търся
търтвам
търтвам се
търтване
търтей
търтейски
търтя
търтя се
търча
търчане
търчешката
търчешком
тършувам
тършуване
тъст
тътен
тътна
тътнеж
тътнене
тътразене
тътразя
тътрене
тътрузене
тътрузя
тътря
тътря се
тъща

тъп, -а, -о, прил. 1. Чийто връх, край е заоблен. Противоп. остър. Тъпа игла. Тъп нос. Тъп молив. || За сечиво — който не реже добре. Тъп нож. Тъпа ножица. Тъпа брадва. 2. Прен. За звук, глас — който не е ясен; глух. Той говореше непрестанно със своя тъп, незвучен глас. Вазов. Хвърленият камък падна с тъп звук в храстите. Кр. Велков. 3. Прен. За болка или друго усещане — който не е рязък, остър. Винаги чувствуваше лека, тъпа болка в задъханите си гърди. К. Петканов. 4. Прен. За чувство, състояние — който обхваща изцяло, дълбоко и води до пасивност. Обхвана го някакво тъпо безразличие, волята му се стопи като църковна свещица. Остави се да бъде воден за ръка като малко дете. А. Гуляшки. И колкото повече мъката стягаше душата му, толкова някаква глуха и тъпа злоба към Ганчовски засядаше някъде в гърдите му. Г. Караславов. Тъпо отчаяние. 5. Прен. За човек — несхватлив, глупав, нечувствителен. Ти ме мислиш за съвсем тъп, съвсем непроницателен. Ти мислиш, че можеш да си играеш с мене, без нищо да разбера. П. Вежинов. Тъп ученик. || Прен. Неизразителен, глупав. Погледът му, разсеян, тъп и равнодушен, падаше безучастно върху минувачите. Вазов. Повечето бяха сурови, безчувствени лица. Две или три имаха толкова тъп и ограничен израз. Дим. Димов. Тъпо лице. □ Тъп ъгъл (геом.) — ъгъл, който има повече от 90°.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.