тъ̀пам, -аш, несв., непрех. Диал. Ходя със ситни крачки на едно място или в малко пространство; ситня. Голямо хоро се зави. Дойде Стоян и той се хвана. Тъпаше несръчно, провикваше се. К. Петканов. Мирчо не го сдържаше на едно място и току тъпаше с малки крачки около външната пейка. К. Петканов.
|