|
тъ̀пан м. Ударен музикален инструмент, който има форма на голям плосък цилиндър с опъната от двете страни кожа; тупан. На другия ден се захвана годежът със зурли и тъпани и трая три дена. Цани Гинчев. Бия тъпан. Думкат тъпани. □ Един бие тъпана, друг събира парсата (погов.) — един работи, друг се ползува от облагите. Задържа се (седи) колкото прах на тъпан (погов.) — никак не се задържа на едно място. Не е тупнал (претупал) тъпанът — не е необходимо нещо да стане или да се извърши веднага, незабавно.
|