тъпèя, -èеш, мин. св. (рядко) тъпя̀х, прич. мин. св. деят. тъпя̀л, -а, -о, мн. тъпèли, несв., непрех. Ставам постепенно тъп; затъпявам (в 1 и 5 знач.). Но срамно пушките им зеят / сега на голата стена, / ножовете им в прах тъпеят. Вазов. Слави тъпееше от ревност и злоба. А. Страшимиров.
|