тъ̀по. Нареч. от тъп. Гърмят тежки звънци; едни са железни хлопки, които звънят глухо и тъпо, други са с висок и мелодичен глас. Йовков. Той я разтърси. Но сивите ѝ очи го гледаха тъпо. Дим. Димов. Зъбът ме боли тъпо.